11.07.2009 г., 0:44 ч.
Дистанция
В джоба си те нося, против уроки.
В тайна гънка - за късмет петаче.
Слънчева прогноза си ми тутакси,
щом дъждът в очите ми заплаче.
Дето и да тръгна, без значение,
знам, че с твоя помощ ще достигна.
Ти си ми задача и решение,
нейде по средата аз се кина.
Даваш ми най-ценното - крилете си.
С твоите очи света да видя.
Слънцето съм денем, нощем- Месецът.
А Земята? Мамка ти, гадино!
© Гергана Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво! Много експресивно, хареса ми...особенно на края.
-
Божеее,разкошно е!Най-хубавото е да имаш опора и криле,които да те издигат,когато падаш...
Аз казвам на човека до себе си "Просто бъди до мен,държейки ръката ми.." -
Нея никой не ни я дава, но и никой не може да ни вземе!
Стой здраво стъпила на нея и ще бъдеш!
Поздрави и от мен, Риа! -
Твоят стил, Рия!
Прекрасна си!
Поздрав! -
Какво да ти кажа. Може би е по-добре, че я има тази дистанция. Иначе, може да си изгубиш петачето. Мамка му! С теб съм!
-
и аз така
-
Добро,трябва обаче още техника
-
Безпардонно и нахакано, както винаги. Моного харесвам поезията ти и то май точно за това. Благодаря!
-
Много обичам да те чета!
-
Рия!!!
-
Супеееер!
-
Хахаха, хареса ми. Мило е.
-
Поздрав от един Землянин!
-
Страхотно е...
-
Силно звучи
-
Размазващ стих! Супееееер!!!
-
...и от мен!
-
Прочетох много твои неща.
Силна поезия... и пробождаща! -
кинеш глАви и къртиш миФки, Риище*
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
затова много обичам стиховете ти...