korsar (Мимо Николов)
526 155
23.10.2008 г., 12:45 ч.

Див мед 

  Поезия
413 0 5

               ДИВ МЕД

Тогава изядохме дивия мед,

който пръв събират пчелите.

Там стопихме телата от лед

и викът ни прониза горите.

След години взехме от стария,

утаен във килийки от злато.

Огънят в нас се разгаряше.

И всички сезони станаха лято.

Медът отдавна е вече изкраден.

Пустее, захвърлен, медният съд.

На дъното остана восъкът хладен –

сякаш изстинала плът…

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??