Дива страстта е на мъжкото време.
Тръпки рисуват жарава и мощ.
А нестинарските стъпки разпалват
огън съдбовен във лунната нощ.
Мъжки очи са прогледнали в здрача
и са съзрели невинна снага.
Гледа я лудо, готов да заплаче,
с поглед, докоснат за миг от греха.
Сълзи горещи в ума му протичат,
но ги преглъща в ранена душа.
Колко е фина! По мъжки се врича
той с любовта си на тази Жена.
Сила и чувства живеят в сърцето
Звярът покръстен в кръвта му върви.
Спуска се с нея в жарава, където
дивото в стъпки от нежност гори.
© Цветето Б. Всички права запазени
Поздравления!