Диван
От очите ти бавно капят кинжали,
повличат цели епохи след себе си,
забиват в корема ми Средновековия
и оставят рицари в мен да ръждясват.
Коремът ми се свива като диван -
избелял, неудобен и зле тапициран,
деформиран от стотици седалища,
с хиляди петна от мръсни съдби.
Поседни, може и да подремнеш...
Вярно, поскърцва от време на време,
но само когато става отново корем
и потракват доспехи в червата ми.
Намачкан до неузнаваемост корем,
времето спи, сгънато на кълбо,
все по-сбръчкан гущеров диван,
хапят се минутите по опашките.
Моментът е хлъзгав, все се изплъзва,
ръцете лепнат от силното стискане
и не смея да ги сложа в джобовете си,
монетите ще спрат да подрънкват.
Само някой филателист би ме разбрал,
а ти не искаш да бъдеш дори филантроп.
И ние сме просто едни филодендрони,
озъбили утробите си срещу вечността.
© Мария Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
чЕСТИТО ЗАВрЪЩАНЕ- ТИПИчЕН ХУмОр А лА брАТЯ КОЕН
-
Бааавничко (се) из/по/капах... май имам нужда от претапициране!
И оставам флорален... до нумизматичност...
Кефиш!!!
Поздрави! -
Липсваше ми твоята самобитност и уникалност!
с обич, Мария...от очите ти капят кинжали...страхотно е. -
Губиш се, но се завръщаш след този стих с Браво!!!
-
!!!
Както винаги оригинална!
Липсваше, Миме! -
Ммммм...Не зная къде ме прати с този стих...но наистина ще взема да седна че...нещо ми се повреди вестибуларният...ъъъъ апарат..
-
Много оригинално!Поздрави
-
Много ми хареса!Увличащо и интересно!Поздрав!
-
ВЪХ!!!
Откъде се връщаш бе,мацко?Липсваше!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
В целия блясък на уникалната си нестандартност!
Привет..., и на мен липсваше!