22.08.2015 г., 20:45 ч.
Дивите поля
Дивите поля
И времето откъсна лотоси
и ги закичи в твоите коси,
ти нежно понамести кока си,
ръка протегна, каза ми – Води!
И те поведох всред треви,
в безкрайните поля изгубени,
два скитника със вятърни мечти,
да просим от звездите влюбеност.
Какво ми трябва. Имах теб –
най-хубавата всред цветята,
а погледът ми скиташе навред, ...
И времето откъсна лотоси
и ги закичи в твоите коси,
ти нежно понамести кока си,
ръка протегна, каза ми – Води!
И те поведох всред треви,
в безкрайните поля изгубени,
два скитника със вятърни мечти,
да просим от звездите влюбеност.
Какво ми трябва. Имах теб –
най-хубавата всред цветята,
а погледът ми скиташе навред, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Бойко Беров Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
