Ain't no sunshine when she's gone
И вече къщата ти не е дом,
откакто тя (внезапно) те напусна.
Прокуди я. Намери си подслон.
Когато изтрезня - бе много късно.
Леглото ти тъгува в самота,
а ти трепериш в хладната постеля;
сънуваш с колко обич тя
мечтите си със другиго споделя.
Завивките тежат с изтръпващ мраз
и помнят още топлото ù тяло...
А в къщата ти само тъжен джаз
единствено след нея оцелял е.
© Мая Попова Всички права запазени
Разбирам, (от някои коментари ), че е ред за ЧРД, Майче
Целувки, прегръдки и много sunshine занапред