Ех, бездарни, български посмешища,
почернихте нашите мечти.
Статистици в чело ни нареждат,
а сме все, където и преди.
Все последни, гоним си Михаля.
Той дори не подозира за това.
Демокрация, наричаме си хала,
а пък то е тиня и мъгла.
Свобода на словото ли? Има!
Псуваме, но то е добър ден.
Думите не струват и маслина,
ако са изречени от мен. ...