Изглежда роден съм с джоб за тъга,
това не пречи понякога да се веселя,
а в джоба бъркам нощем със ръка -
поне от там сълзите да си изцедя.
Защо да късам джоба, друг си нямам,
да мисля, че мога да се забавлявам,
орисан да намирам все тъга голяма,
къде ще я прибирам, за да се прощава.
Е, повечето са родени чисто голи,
обличат се с каквото те решат и
събират в джобовете - но какво ли?
Това, с което мислят се за по-богати. ...