diesto (Данаил Антонов)
1039 617
7.10.2018 г., 0:54 ч.

Джобът вляво, до сърцето. 

  Поезия » Любовна
587 4 4

Животът как ми се нарежда! 

(Не знам дали е справедлив).

Отскоро даде ми надежда, 

която е във всеки 

стих.

Обаче подари ми 

риза. 

Със джобче вляво. До сърцето. 

И каза ми:

- Е, хайде! Слизай! 

Не се разхождай с облаци в небето. 

- Сгъни във джоба си крилата. 

Сега е буря. Ще 

отмине.

И щом изсъхнат ти 

перата, 

не се плаши. 

Отлитай! 

А тя ще чака. Чакала е дълго. 

Надеждите от жаждата извират. 

Когато спреш да вярваш ще е тъмно. 

Тогава са последни. 

И умират...

Затуй се сгъвам кротко в тишината. 

Молитви нямам. Само си мечтая. 

Запълвам с тебе празното в душата си 

и силно, силно се 

надявам! 

Понеже той – Животът, ми предсказа буря, 

аз мога да те скрия във ръкава. 

В карираната риза двама влюбени? 

(Дано пък копчетата да са здрави!)...

А ти ми подарявай себе си! 

Тъй цялата да си едно обичане! 

Без друго целият съм луд по тебе, 

ти мое хубаво момиче...

 

Danny Diester

06.05.2018

Toronto, Ontario, Ca.

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??