Дланите, които стелят пепел в нощта
ДЛАНИТЕ, КОИТО СТЕЛЯТ ПЕПЕЛ В НОЩТА
Докосвай струните на този трепет -
О, музо, тъй вълшебна, разпиляла сласт в нощта.
Искам да танцуваш със страстта на хиляди слънца;
искам да пируваш с късчетата живи на моята душа;
устни да се впиват в плодове на любовта;
сок от огън и копнежи да се стича по горещите бедра.
С ръце ще те докосна и ще те притисна, и ще те разкъсам,
ще отнема всяка нота на живота, пулсиращ в твоята снага,
ще нахраня алчната за огън паст на ледената си душа,
и ще те оставя да лежиш и да копнееш
вечно тиха и сама.
Уви! Така е, музо...
Уви, така е в любовта...
дори прекрасна и вълшебна,
пак ще взема твойта топлина
и ще те оставя бездиханна
под венец от гвоздей в едно от твоите сърца.
Там построй двореца на умиращата си съдба,
там постилай ти надежди под воали сива светлина,
там ме чакай безнадеждно, вечно тиха и сама.
Капките кръв, които капят от твоите тъжни очи,
о, как багрят в червено моите веч сухи следи,
следи, водещи в мрака на поредните празни мечти.
Моите стъпки са вече далече -
над друга надвесил съм аз хищната лигава паст!
© Иван Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
За някои може и да е нежно
,аз улових страст. -
В такъв случай извинявай за резкия тон.
А относно лирическия герой, ако се замислиш, аз поне много пъти съм наблюдавал, че в живота често се получава така...Почнах с намерението да напиша нещо нежно и може би леко еротично, но в крайна сметка получи се то както си беше решило... -
Е и? Никога не съм чел това, което цитираш от Робърт Бърнс. Ако имаш предвид, че съм изплагиатствал, това ли е, което искаш да кажеш?
Такива недоуточнени коментари по-добре не да не си правиш труда да пускаш мадам.
А и единствената прилика, която виждам е "лигавата паст".., и пак питам какво имаш впредвид, много мразя тъпи заяждания!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!