Днес камъкът от пек се пука,
градушка като тенис топки пада.
Днес честните, надигнали глави, ги мачкат,
а робите не смеят да се възправят.
Днес някои се продават за стотинки жълти,
но как да ги виним - въпрос на оцеляване е,
нима им е лесно да живеят с нечиста съвест,
с продадени идеи …
А теб, Българийо - разиграват те на покер,
картите държат ги играчите, заграбили властта.
И тебе, Родино мила, парченце по парченце те продават,
а децата ти честни набутват във калта.
Ей, вие, играчи на покер – арогантни и надути,
алчното ви око не се ли засити?
Ах, вие, самозабравили се безумци
със черни окаляни души – опомнете се, поспрете,
родината и народа си пощадете…!
Там, някъде в мрака, не блества ли искрица
от божественото в душите ви…?
Или вече сте се продали на дявола…?
И народът ще носи и влачи ярема си –
навеки обречен да плаща греха
на шепа играчи на покер.
А ти, народе мой, потъпкан и охулен -
завета на Левски помни:
за правдата и свободата своя - нови битки пак води ...