Днес ръцете ми прегръщат жадно.
Днес е светло, щом си с мене ти.
Днес дори небето е красиво странно,
щом до мен си и сърцето ми тупти.
Чувствам, че живея, съществувам,
гледам те със влюбени очи,
с поглед нов, усмихнат и пътувам
заедно до теб и с днешните лъчи.
Днес обичам те! По-силно е от вчера.
Утре може би до крайния предел.
Има ли такъв? Ще го намеря!
Не, че следвам някакъв модел.
Два красиви гълъба във тишината
на прозореца ми сгушени стоят,
а над тях прелива светлината,
както ние с теб, така и те мълвят.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени