Днес

Любов ли бе, да я опишеш!

И спомена, въздишката остана.

А болката не мога да опиша...

Отново студ душата 

                                     приковава...

Ти знаеш, че зовът отправям го към тебе

и моля те да ми простиш горещо.

Отново поглед вдигам към небето

и търся те... Къде си да ми

                           кажеш нещо...?

Живея още. Жива съм, за бога!

И дишам, спя, отново се събуждам.

Може би да съществувам мога...

Мога - и отново пак

                               се влюбвам.

Но не в живота. Умело съществувам

под маската на "днес".

Че отново съм щастлива се преструвам...

Че миналото 

                           е далеч...

Но няма да забравя никога

усмивката на ангела един;

и няма да се чуе сърцето ми да вика

в търсене на 

                       образа любим!

 ЦГ.