Може би, може би, ако бяхме се срещнали в друго време, друга вселена
тогава пак бих обикнал теб.
Трудно се забравят очи като твоите,
погледът ти - капан, плен,
гласът - изпиващ всяка капка гордост.
Ако кажа, че не те обичам грях е пред бога ми, да лъжа,
трудно се забравя, човек, който сърцето спира.
И бих искал доста неща да ти разкажа,
продължавам да пиша стихове,
в някои от тях ти си ми муза,
в други твоя призрак,
редуват се...
Виждам те понякога за миг насън
и тогава те проклинам!
Но знам, моя бог не ме чува напоследък, мисля, че оглуша.
Иначе съм добре,
всъщност аз исках да те видя отдалеч
и май този глухия, този път ме чу,
все тая.
Знам, че си добре или поне се надявам,
тоест проклинам те понякога, но днес не!
© Султан Ангелов - DESTUR Всички права запазени