Отказах те и, моля те, не питай как!
Изпаднах в алогична абстиненция.
Изправях се, пропадах в пъклен мрак,
с надеждата за пълна индулгенция.
Инжектирах те венозно в малки дози,
с нарастващо във времето разреждане,
криех изгарящата нужда от наркоза,
а ти изтичаше през счупените вени.
Обичах и отричах до разкъсване,
татуирах пулса ти в сърцето си,
а то умираше и пак възкръсваше,
изстискало до капка кръв небетата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация