Днес казах ли ти колко те обичам?
И колко съм щастлива да те има?
Животът ни отдавна заприличал е
на прозаичност – лесно доловима.
Днес казах ли ти колко ми е хубаво
да си до мен и пак да те усещам?
Повярвай, случва се и чудо
с една ръка, протегната насреща.
Днес казах ли ти колко пожелавам
над малкия ни свят да има слънце,
и хляб, и топлина... Какво ни трябва?
Един комат надежда... Вяра – зрънце...
Днес казах ли ти колко те обичам?
Не съм ли? Случва се понякога.
Напомняй ми! Че времето изтича...
И да!
Обичам те, днес повече от всякога!
© Деа Всички права запазени