Днес* рéчи се произнасят,

много думи се казват,

факти както е угодно се поднасят,

но кой ли българското опазва?

Днес покорна ни е страната

и никой България не обича,

от борбите нявга за свободата

всеки гледа дивиденти да извлича.

Чистата любов към родината

заменена е с маски и лицемерие

и в третия месец на годината

оправдано е нашето недоверие.

На Шипка биха се герои,

смелост, мъжество имаше тогава,

но мене силно ме разстрои,

че днес не се милее за държава!

___________________________

*Стихотворението е писано вчера, на 3 март.