Ще останеш ли будна за мен
В тази нощ на лунно сияние?!
Искам само миг споделен,
мое прекрасно създание.
Днес поне не затваряй очи!
Сънят кому ли е нужен?!
С теб са свързани моите мечти,
дори когато съм тъжен.
Ще ме чакаш ли пак сутринта,
когато бавно нощта си отива?!
Към теб ще протегна дланта,
а ти още недей да заспиваш!
Ако искаш, затвори после очи,
но за мен не затваряй сърцето!
А аз ще остана буден с мечти
и поглед зареян в небето.
Да забравя за теб не се и опитвам,
нали всичко на теб посветих!
Огнени чувства изпитвам,
нали помниш как те открих!
Има любов на тази земя,
ти изпълваш това съдържание.
Преди помниш ли как онемя
при първото мое желание?
Желая те днес, както преди
и сърцето ми твое остава.
Ако търсиш в него следи,
ще усетиш горещата лава.
08.08.2017 г. Велин
© Велин Всички права запазени