Едно, две,три… Стрелба! Изстрели по телата. Един,втори ,трети… Свличат се. Без патос умират. Без да виждат убийците. Свличат се на Земята. И тя ги приема. Червено, жълто, зелено… Като кръв, като мръсна кръв, като разрешение! Като ден без поезия, като нощ без луна, като сън без образ, Сив телевизор… Лица. Разминават очите си. Не млъкват устите им да говорят с телефоните си. Разминават се мислите им, разминават се с просяци. Денят не е вчерашен. Не можеш да му избягаш. Денят е днешен! Съвременен ден! Не можеш да кажеш: - Без мен! Не можеш да тръгнеш нанякъде, просто така, - като вчера. Не можеш да се измъкнеш. Висока стена. Зад нея стенат всички, които мечтаха за вчера. Те останаха там,- Зад оградата телена, във затвора на спомена… Лежат на земята, не вечерят, не пушат, не пият, не говорят, а стенат, зад Стената, която се влива във сиво небе. И ето! Той е тук! Денят! - Ставайте – крясък. Едно, две,три… Стрелба! Изстрели по телата. Един,втори ,трети… Свличат се. Без патос умират. Без да виждат убийците. Свличат се на Земята. И тя ги приема. Добра е пръстта. И днес, както вчера Тя всички приема… Пръстта...
Моето непрофесионално мнение е, че финала е слаб.
Слаб, в сравнение с останалата част от стиха.
Надявам се, че няма да се обидиш ... като ощипана девойка.
Искрени поздрави.
"Свличат се на Земята.
И тя ги приема.
Добра е пръстта.
И днес,
както вчера
Тя всички приема…"
Така е Хенри, тя всички приема и там място за всички има.
А тук в надпревара се блъскат със лакти , с ритници и с удари груби...
Поздравления!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.