Някой ме прегръща... Почвам да бълнувам.
Сядам си в леглото. Още ли сънувам?
Мери, притеснена, гали ми лицето.
- Мите, сън било е! Тук при теб съм, ето!
Станала е баба сякаш по-добричка.
Аз не зная, всъщност, виждат ли го всички,
но не ми се кара, глас не повишава,
по-голяма волност тя ми разрешава.
- Бабо, чичо Ваньо каза, че наблизо
имало рекичка. По брега излизал
той до чудно място с малко водопадче.
Хайде да отидем! Моля ти се, бабче! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация