14.05.2021 г., 7:30 ч.

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 23 

  Поезия » За деца
662 3 18
Време е всяка тъга да отмине.
Божият син е възкръснал и ние
с баба и дядо вървим четиримата.
Пейката аз им показах в градината,
даже поседнахме малко на нея.
- Мите, щастлива съм и се гордея,
че е добро и работно синчето ми!
- Таня помогна, задружна сме чета! -
бързам и нейният труд да похваля.
Мери от мене очите не сваля,
дядо потупва ме с радост по рамото.
- Мисля, че лика-прилика сте двамата! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??