Дни

Спомняш ли си дните, когато
Заедно мечтаехме за утре
Колко ли болезнени спомени имаме?
Колко ли щастливи спомени имаме?
Това са все дни, които ще съхраня
На тайно място, дълбоко в себе си.
Спомняш ли си, когато заедно отивахме
В близкият парк?
Спомняш ли си как просто седяхме там
И се смеехме,
Докато часовникът не удари полунощ?
Не знам какво развали вълшебството на мига,
Но знам нещо друго, което завинаги ще ме крепи.
И то е радостта, от факта, че съм с теб,
Радостта, че живеем е едно и също време.
И точно заради това знам, че ще има
Нова среща и отново ще се смеем заедно
Отварям старият албум, след толкова много време
Променила ли съм се от онова, което бях тогава?
Превръщам ли се бавно във възрастен?
Не! Знам, че все още съм си същото момиче,
С което се разхождаше навсякъде,
Показвайки червените си тенове.
Не съм забравила за дните,
Когато мечтаехме заедно за утре.
Чувствам, че срещата ти не бе случайност
Просто не е възможно да е просто инцидентно.
Искам да имаме още много нови спомени
Само ти и аз, както винаги.
И затова чакам да дойде утрешният ден,
Чудейки се какви ли мечти ще си разкажем тогава.