До безкрайност
На нощния ягуар
Обичай ме. Такава съм. Неясна.
Стихийно си отивам и се връщам.
Почакай само клечката да драсна -
наместо свещ, ще ти запаля къщата.
Когато ме потърсиш, ще ти бягам.
Да мислиш, че съм винаги заета.
Щом видиш, че опинците си стягам -
да знаеш, покорила съм небето.
А после... нищо. Пак ще те прегърна.
По устните игриво ще се стичам. ...