До дупката на Пламен :)
В живота все ме учат да внимавам,
да се боя от всяка дупка.
Каква ирония. И я съзнавам:
Животът е дупка до дупка.
От извора до сетната въздишка,
от първата ни рана до сълзите,
от вярата пропаднала в невяра...
Все дупки си дълбаем из душите.
Но бликват извори и сладка е водата,
пречистваща, изпълваща с живот.
В ранено утро, от росата ранна
и раните в гърба не помнят нож.
Затуй благодаря за всяка яма
в която с болка се научих да летя.
Дори да падам, грешка няма!
На всяка пропаст мога да простя.
© любимка Всички права запазени