Щом болката за теб е вдъхновение -
ще страдам аз безспир и дни, и нощи.
Наливам ти от своето мъчение.
До дъно пий! От него има още.
Душата ми е чаша тънкостенна.
Пази я само и добре я дръж.
Без нея ти не ще си вдъхновена.
До дъно пий от нея... Отведнъж.
От мъката любовна имам много.
На глътки вземай я, опиянена.
И нищо, че във мен боли жестоко...
До дъно пий! Бъди ти... окрилена.