nezemna (Неземна)
355 1168
5.01.2017 г., 18:24 ч.

До дъно 

  Поезия » Любовна
375 3 8

В самотата жадувам дъха ти,
уморено очите се взират
и преглъщам отново страха ти,
а сълзите напират... не спират.

Пак ми липсваш и пак те очаквам –
недолюбено твое момиче,
не, не плача, не се и оплаквам,
от гнездото съм паднало птиче.

Пресегни се, вземи ме в ръцете,
изкачи ме високо, спаси ме,
положи във гнездото сърцето си,
със любов и уют нахрани ме.

И е синьо, и светло в очите,
и е жадно, а ти си водата,
пак се сгушвам на топло в мечтите,
да допия до дъно съдбата.
 

 

© Неземна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??