До гуша ми дойдоха много хора.
Не искам да се срещам вече с тях.
Настъпи в мен Сезифовска умора...
От тия хора и аз остарях!
Общуването ми със тях бе мъка.
И всичко туй оставаше във мен!
Щом мръсотия покрай тебе бъка,
не можеш ти да си неосквернен!
Щом Злото дойде до теб и в душата...
Не знам какво от туй ще те спаси!?
Завиждаш ли? И мразиш ли си брата,
предвестник на Доброто, ти не си !
Аз за това избягвам тия хора,
защото те са хора без морал!
За мен те са добитък от обора,
за ядене - пред яслата ни... спрял...
2001г.София
© Христо Славов Всички права запазени