За тебе бяха нощите и дните ми.
Но ти си тръгна, без да кажеш дума.
Душата ми светулкова се скита
уплашено самотна. И по друма
застигат я копнежни привидения,
мечти, вини, съмнения и грешки.
Тя търси прошка, моли за спасение
от грехове и слабости човешки.
„Човек се ражда сам и сам умира” -
бе казал някой мъдро. Да се знае.
Ала Душата в безната се взира
и вечно чака Любовта. До края.