aika (Авелина)
55 14
6.12.2014 г., 20:04 ч.

До Малкият ми принц 

  Поезия » Любовна
814 0 6

Изгледах залеза, но пак съм тъжна, Малки принце, 

пак нещичко ми липсва, наоколо е празнота.

Навярно ми е болно, че не беше като в приказката

и колкото и да те молих ти не ми нарисува овца.

 

Тъжното е, че дори не ме опитоми, 

макар, че се направих на лисица, 

сега цветът на житото е просто сив

и приказката е неподходяща за дечица.

 

И похлупак си купих, и капризна бях, 

макар че нямах нужда някой друг да ме полива, 

уви и като роза не успях, 

а може би като боа ще се реализирам?

 

Да взема да преглътна болката,

да стана илюстрация на слон в змия?

Не, не е края.Набързо си поправям кораба 

и тръгвам за последен опит към твоята земя.

 

Съществена съм, за това не ме видя, 

но знам, че в сърцето си ме чувстваш, 

ни роза, ни лисица, ни боа, 

на теб ти трябвам аз.
Пътувам.
Чакаш.

 

 

© Авелина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За другите съм виновна. Благодаря за забележката, ще поработя над правописа, отново благодаря и за добрата оценка.
  • Благодаря Ви.
    Пълният член е умишлен, заради стойността на подбудителя.
  • Много добра идея и добре реализирана. Браво!
  • Благодаря ви!
  • хареса ми...
  • Ето това наричам аз поезия!!! Такава чистота, такава обич...!Толкова идейно и неповторимо!Разчувства ми сърцето!Вълшебно е!Ти си много талантлива и си личи, че имаш чиста и обичаща душа!Страхотно стихотворение!Браво на теб!Поздравявам те!
Предложения
: ??:??