До моя остров влакове не стигат,
а мъчиш се вида им да смениш.
Изгубваш ме сред думи-пашпалига*,
сред хиляди интриги и вини.
Но ти си знаеш... Умен и безгрешен,
съвет не ти е нужен от жена.
Не виждаш ли?! Прегръща ме морето
и ме целува с не една вълна.
Премерваш ми по твой аршин сърцето
и шапка му скрояваш след това,
че искаш да ме вместиш там, където
трофеите държиш си след лова. ...