Avis (Павлина Соколова)
362 966
26.10.2017 г., 1:03 ч.

До някога 

  Поезия
762 5 4

 

”До скоро!” – относително понятие,
чийто превод ми е неизвестен.
Когато всяка дума е разпятие
какво ли значи някаква си есен,

 

потънала в самотност и тъги...
Какво ли значат някакви си чувства?
Щом щастието беше Аз плюс Ти
защо решението съм пропуснала?

 

”До скоро!”... Как порязват във целта
набързо необмисмените думи. 
Когато всеки дъх е самота
всяка секунда век е помежду ни. 

 

Завиваш ли вечер с меланхолия?
Сърцето ти успешно ли е сгрято?
Заседна нещо в гърлото... Какво ли е?
Аз, зная. Има мирисът на лято. 

 

Повтаряй си, че всичко е било.
(От мен не искай да ти го повторя)
Страхуваш се от срещата ни, НО
жонглираш смело с думите ”До скоро!”

 

Затварям си клепачите... До някога,
когато гордостта ни поолекне.
”До скоро!” – относително понятие...
Всяка секунда помежду ни – век е. 

 

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви! Спокойна и споделена вечер!
  • Въздействащ стих с много силен финал!
    "Затварям си клепачите... До някога,
    когато гордостта ни поолекне.
    ”До скоро!” – относително понятие...
    Всяка секунда помежду ни – век е."

    Поздравления!
  • Много хубаво....нотки на тъга, като при всяка раздяла...
  • "Раздялата, това са те везните, с които се измерва любовта!" - секундите са издължени звуци, които носят своя самота....Силно и драматично е перото ти!
Предложения
: ??:??