21.04.2019 г., 1:54 ч.
До поискване
Толкова твоя,
а ничия.
Душата ми пие
дъжда.
Като писмо
до поискване,
непрочетено
досега.
Толкова жадна,
а сушата
изрони хищно
брега.
Като молба
неизречена,
в душата ми
плиска река.
Толкова близо,
а никъде.
В душата ми
времето спря.
Като реликва
застинала
в себе си
ще я стая.
© Светличка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за харесването,Гавраил,много мило!
-
Хубав финал.
Поздравление! -
Благодаря много, хубаво е да докоснеш някого.
-
Много е хубаво.
-
Благодаря,Лина-Светлана, за съпреживяването!
-
Радвам се, че те виждам на страничката си,Марко! Пие дъжда ,за да се спаси от сушата.
-
Благодаря...
-
Толкова твоя,
а ничия.
Душата ми пие
дъжда...
Надявам се не дъжд от сълзи.
Поздрави за прекрасния стих ! -
Благодаря за вниманието към моята изповед,Мария! Трогната съм!
-
Извисена тъга, приглушена мъка, съкровено изповядани в докосващ стих!
-
Понякога нещата не зависят само от нас.
Благодаря за милия коментар,Иржи! -
Усетих една тъга ,изразена чрез метафори в тоя интересен по строеж стих,Светличка!Прочети писмото,нали е за теб....и тъгата ще изчезне!
-
Благодаря,Лия и Роси,прегръщам ви!
-
Прекрасен залп от чувства! Насладих се, благодаря!
-
Това искри от емоциите! Благодаря ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
