Mariq_Vergova (Мария Вергова)
108 759
20.02.2009 г., 8:10 ч.

До следващия път 

  Поезия » Любовна
1239 0 19
 

Очаква я във ъгъла на кафенето -

цигарен дим и хиляди лица.

Часовника не спира да поглежда -

в стрелките му събрал се е света.

И ето я - застава на вратата

жената с най-красивите очи.

Уж зима е, а идва с дъх на лято,

на  южни нощи, слънце и мечти.

Часовникът забива във гърдите му -

така мечтае времето да спре!

Задъхано прошепнато "Обичам те!",

жадувано преплетени ръце.

Усмивки, смях, мълчание смутено,

целувки с дъх на нежност и любов.

Защо така отлитат часовете?

Оставащите мигове болят.

Тя тръгва си. И лятото отнесе.

Остава той с цигарения дим

на масата, във ъгъла на кафенето

сред многото блуждаещи очи.

Но в мислите не спира да отеква

любимото звучене на гласа

и нежното докосване на устните.

И все така... до следващия път...

© Мария Вергова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??