...и назад не придёт никогда...
Когато ме обикнеш…
… ще съм залез
и бавно ще изтлея в теменуга
в очите ми ще стене всяко утро –
към следващия ден да отпътува…
... а впит до кърваво – отдясно
сънят ще ниже празни думи…
оголени клавишите безгласно
отново ще дълбаят струни…
и все по-празна все по-чужда
ще вплитам по ръцете си постели ...