До теб
Хвана ръката ми. И тръгнахме двама.
Все едно, накъде.
Лицето ти бе от усмивка огряно.
А аз, като малко дете,
което се плаши нощем от тъмното,
безпомощно и страхливо,
заподскачах до теб. Нагоре. По стръмното.
Сияещо и доверчиво.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени