Оставям те... да ме отведеш оттук...
да се понесем в пространствата...
после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
... и изгубили своите очертания...
да достигнем точката на съвършенството...
където времето е едничкото „сега”...
желанията се опростяват до „искам те”...
щастието е тръпката през телата...
и нежното отмаляване приспива мечтите...
до утре...
© Павлина Петрова