18.02.2021 г., 7:34 ч.
До утре
До утре, казваш…
А кога е то?
С настъпването на новия ден?
Или на новия живот…
след прераждането?
Не искам утре!
Аз съм днес!
До утре има цяла нощ…
Или цяла вечност…
Зависи от това, кога ще се събудиш...
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Асенчо, благодаря ти, че посети страничката ми и постави стиха ми в “любими”!
-
Павлина, много ти благодаря, че се спря на страничката ми и коментира чрез чудесното си стихче! За съжаление късно разбираме, че правейки планове за “утре” не изживяваме пълноценно “днес”... А “утре” понякога не идва...
-
Благодаря ти от сърце, Младене, че хареса и коментира!
-
Направих асоциация и ти изпращам едно мое преживяване чрез поетичен поглед...
Днес.
Оставям те... да ме отведеш оттук...
да се понесем в пространствата...
после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
... и изгубили своите очертания...
да достигнем точката на съвършенството...
където времето е едничкото „сега”...
желанията се опростяват до „искам те”...
щастието е тръпката през телата...
и нежното отмаляване приспива мечтите...
до утре...
© Павлина Петрова -
Да, наистина - кога е утре? В обобщен смисъл този въпрос увисва без отговор.
Имаше един японски филм през 80-те години на миналия век, озаглавен "Утрешният ден няма да настъпи никога". Много добър филм, но ми остана най-вече заглавието му, за което ме подсети със стиха си, Ангелина. Кратко, но много съдържателно стихотворение с отличен финал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
