28.09.2007 г., 8:34 ч.

"До утре" 

  Поезия
5.0 / 8
925 0 19
"До утре" - колко простичко звучи,
в денонощия стрелките си обърнах,
но утре мястото ми тихо, ще мълчи,
от суеверност няма да се върна.
"До утре"- кой ли ще се промени?
Денят ще се надбягва пак с нощта,
ще се прибираме за малко да поспим
и недоспали, ще прокуждаме съня.
"До утре" - все изтъркано, на кръпки,
пришивано с различни гласове,
но утре може да не чуеш моите стъпки
и минутите ще гонят своите часове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Предложения
  • ... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен, баща ми се надвеси върху мен и тихо м...
  • Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
  • Не ме спасявай повече - не бива! Аз пътник съм към странната страна. Ти беше "сляпа". Беше милостива...

Още произведения »