До утрото
Едно несбъдване остана между нас
като желание да се копнеем,
едно мечтание броди ни нощес
с надеждата да преболеем!
Сънено минава по очите ни
и своите въпроси преповтаря:
събрах да се познаете с душите си,
разпиляхте се по - трудното обичане!
И нощите притихват във очакване
за отговори пресекли тишината,
само звук на припознаване ...