Гледаш ме в очите и ме лъжеш
и мислиш, че ти вярвам!? Но уви!
Сега ти се заблуждаваш!
Грешка стори, че ме подцени,
щом вече не ти трябвам!
В една вечер безкрайна
с полумесец и малко звезди
до зори ще открадна съня от твойте очи,
до зори ще разбуля тайните ти,
до зори ще ти върна за всички твои лъжи,
защото тогава за пръв път ще плачеш ти,
ще молиш и ще се разкайваш, ...