Изхвърлих завинаги от себе си събраната тъга,

болката и нея също, няма ги сега.

Злобата изтръгна, той отне ми я от мен.

Промених се, станах човек по-почтен.

Проплъзва се все още във мен чувство на страх 

прекалено хубаво е, имам всичко за което мечтах.

Да чувствам, че имам неговата упора стабилна

това ме успокоява, вдъхва ми кураж, прави ме по-силна.

Той кара ме да се чувствам истинска жена.

За мен прави така, че красив да изглежда света.

Пламва в мен някаква искра, 

учудващо,вместо зла ставам все по-добра.

Вече пораствам, ставам по-отговорна

той превърна ме в своята жена покорна!