28.12.2008 г., 21:38 ч.

Добре, че не беше наблизо... 

  Поезия » Хумористична
1607 0 29
Ръце протрих сълзите си да бърша
(поне това да беше оценил).
Сега, когато вече всичко свърши -
прогледнах... (А пък той е станал мил!)
Обажда се - да пийнеме по чашка.
И... нека се запомним със добро.
(Все още ли ме мисли за глупачка?
Какво си е въобразил? Какво?...)
Говори ми изискано, любезно...
(Я виж го ти! Че бил и романтик!)
Защо ли се стреми да се хареса?
(Преди гласът му удряше с камшик!) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Предложения
: ??:??