Никога такава за мен не си била,
отровният ти поглед винаги ме смазва,
погребваш част от мен под падащи листа.
Чадъра си забравих! Твоят дъжд ще ме довърши.
Ветровете ти стопяват моята снага,
златокосо съблазняваш, щом лятото привърши,
двуличнице, жена да бъдеш би могла.
С красотата си ти всички покоряваш,
аз не мога да се хваля с това.
Но какво ли друго им даряваш?
Вътре в тебе няма топлина.
Не ти искам ехидната усмивка,
листопадите ти тъжни аз не ща,
една ръка си търся за прегръдка,
да ме дели от теб и от дъжда.
Като любовница си, що отнема топлината,
лъжи прикрила в златните коси,
и тук дойде безсрамно пред вратата.
Не пристъпвай! Добре дошла не си!