Maryroj (МД)
241 718
9.11.2018 г., 9:27 ч.

Добре съм, мамо! 

  Поезия
446 0 4

Понякога годините тежат ми,

животът си премина като миг

и само спомените се завръщат...

Било ли е...? – Несъществуващ стих!

 

Кога отмина младостта ми?

Угасна тя като горяща свещ.

Какво ли след мене ще остане?

Това си ти, мое обично единствено дете.

 

Когато спиш те гледам и целувам,

ресните ти потръпват във съня.

Какво ли ти сега сънуваш...?

Една - единствена, несбъдната мечта,

един хоризонт, който трябва да се стигне

и колкото далеч и да е той,

напред върви със вяра и надежда...!

 

А аз ще чакам там на прага.

Ще чакам своето дете

да се завърне, за да ми каже:

 

„Добре съм, мамо, ах, добре...”

 

03-12-2014 год.

 

© МД Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да! Така е!
  • Мариелче, много е трудно, когато децата пораснат и тръгнат по свой път. Знам го!
  • Да! Децата растат, а ние майките вехнем. Като цветя сме. Цветя, които отдават красотата си на нашите деца. И в един момент ставаме излишни, така както увехналото цвете не е необходимо никому и бива изхвърлено... Да се чувстваш ненужен не е добре! Но такъв е кръговрата на живота и ние трябва да го следваме - просто нямаме друг избор.
  • Миличка! Всички майки сме такива! Изплакала си го!
Предложения
: ??:??