Добри познати.
(на Михаела)
Добре се познаваме с теб.
Отблизо, дълбоко, до болка..
Извини, че съм просто поет,
а ти съжали, че си жалка...
Не си. Ти си толкова ценна,
аз беден, влюбен и клет,
ти страстна, магична, вълшебна,
аз плешив съм отдавна брюнет.
Ти искаш, желаеш, владееш,
аз мисля, творя и мечтая,
в любовен синхрон си живеем,
тук свито, в тясната стая.
Не ме ли обичаш по-малко?
Отвреме-навреме съм пас!?
Не любя толкова сладко
и ти забрави, що е екстаз...
- Обичам те! Каза с усмивка.
Спокоен бъди, мили мой!
Та аз съм такава щастливка
и ти си моя герой!
- И аз те обичам, любима!
Живота ми с теб е игра,
защото ти си игрива,
аз - стар несменяем играч.
Добре се познаваме с теб.
Аз и Ти - самата хармония!
Един влюбен и скромен поет
в жена с подходящата зодия...
Данаил Антонов
07.03.2013
© Данаил Антонов Всички права запазени