От утробата на разплетената дамаджана
добротата като мишленце плахичко наднича,
страх я е ... оглежда се с надежда
помръдва недоверчиво с мустачки
страхлива е горката
срамува се от суетата,
но излиза
не обича самотата
чува враната как грачи
знае ,че совата я чака
но излиза..
жертва си душата
за да бъде добрината.
© Христо Манчев Всички права запазени