26.03.2017 г., 23:35 ч.

ДЗобрина 

  Поезия » Свободен стих
413 0 4

От утробата на разплетената  дамаджана 

добротата като мишленце  плахичко наднича,

страх я е ... оглежда се с надежда

помръдва недоверчиво с мустачки

страхлива е горката 

срамува се от суетата,

 

но излиза 

не обича самотата

 

чува враната как грачи

знае ,че совата я чака

но излиза..

 жертва си душата 

за да бъде добрината.

 

 

 

 

 

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??