Ivita_Mirianova (Ивита)
63 2714
14.12.2021 г., 23:23 ч.

Добрината 

  Поезия
818 7 8

В дългия път към звездите,

от безкрайната сила обречен 

пия Космос, белязал ми дните

и гори ме смисълът вечен:

Добрината, човече не струва

щом петак не отрежеш от нея.

Дай я- и нека пирува

с вятъра скръбен на кея.

Дай я на детство нещастно,

на взора, загубен от битки.

На чест, поругана от властност,

на сираче с жълтите плитки.

Дай я на първия срещнат...

и хиена в душата да носи.

Дай му я -  с думи- гърбици

и с истини, дето не просят.

Добрината, човече си струва-

на халос в душа да я стискаш.

Пусни я! И нека пирува.

И от Бога нищо не искай...

Няма край този път към безкрая.

Този друм до смърт е обречен.

С Ад да пирува човекът. И с Рая.

Добрината да прави го вечен.

 

 

 

© Ивита Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прелест, както винаги. Прегръдка!
  • Хареса ми.
  • Поздравления, Иви!
  • Иви, радвам се искрено, че отново си тук!
    "Добрината, човече не струва
    щом петак не отрежеш от нея."
    Не зная дали е поезия или не, защото и аз съм куцо магаре в нея, но ме докосна и ми достави удоволствие!
  • ВИ, Благодаря ти. Но това не е поезия.😉
    Всичко друго, Е. Но не и поезия...
  • Ивита, кой ти е казал, че не можеш да пишеш поезия?
    Стихът ти е много хубав.
  • Благодаря ти, Стойчо!💝 Поезията не ми е силната територия.. След всичко, което ме принуди почти да се откажа от този сайт смятам да се завърна и да бъда себе си. Обичам битките!...
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??