20.02.2010 г., 12:54 ч.

Добрите ти очи 

  Поезия » Любовна
1064 0 2

Не разпознавам себе си в мъглата,
не виждам нищо и в тъма вървя,
от студ умирам и към светлината
протягам аз премръзнала ръка.

В студа аз търся пак искрица огън,
дъждовни капки, слънчеви лъчи,
 притихвам бездиханна в изнемога,
все търсейки добрите ти очи.

Защото с теб единствено съм жива,
защото с тебе дишам и летя,
опитомена, укротена, дива,
обичаща те истински жена.

Тъгата вкопчила е в мене нокти,
не пуска, стиска здраво и мълчи,
без дъх оставя ме, раздира, чопли,
но топлят ме добрите ти очи.

Очите ти - във тях  открих се,
сега във тях струи тъга,
а колко много силно искам
да свети във зениците дъга.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??