Събуждам се сутрин и паля цигара.
Звездичките вече ги няма.
Небето е светло от моята вяра.
Мракът в съня ми остава.
Кафето ухае на ново начало
и даже е малко горещо.
Денят ми, започва не с черно, а с бяло.
Животе, аз идвам за среща.
Вибрира просторът от птичите песни.
Душата ми пълни се с радост.
С усмивка, денят ще е видимо лесен.
Отпивам от новата благост.
Слънцето, топло ми гали косата,
по-нежно от някакви папи.
Хванал съм здраво в ръцете съдбата
и нека късмет ме ухапе.
Стрелките броят всички малки успехи
и месят голяма победа.
Как е красиво, когато е светло!
Животът усмихнат ме гледа.
© Валентин Йорданов Всички права запазени