26.11.2007 г., 10:06 ч.

Добро утро!  

  Поезия
1090 0 15

Добро утро! Отново.

Изричам на глас, а после - изписвам.

Ти навярно ще спиш,

след поредната смяна, но ще чакам след туй

да чуя твоя глас…

Поплаках си снощи, нали не ме чу?

Знаех, че те има…

И не в измислен свят -

а в мен дълбоко спотаил си се.

Опитах да дремна,

но не успях.

Затворех ли очи – виждах теб.

Всичко отвътре боли.

Най-много – когато трябва да се разделим,

след поредния разговор.


 

Не исках да затварям,

няма и да искам.

Сякаш така те прогонвам мислено.

Ако имам възможност,

няма да говоря,

няма да позволя и на теб.

Само ще усещам тръпката

и ще се наслаждавам скришом -

на мимолетната целувка.

Да. Усещам – дори да е болка,

искам и… искам,

защото…

Исках да извикам, не издържах…

Онази жалка болка в гърдите ми…

Отново се завърна,

но ме боли,

защото поне сега се чувствам щастлив!

Написано от Lingerie (Ники) и Nella_gold (Нели)

19.11.2007

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??